© 2017 Copyright  |  All Rights Reserved 

 Адрес: ул."Опълченска" 66, 1303 София

  • White Facebook Icon
  • Instagram - White Circle
  • White Twitter Icon

Музей на текстилната индустрия – Сливен

Музеят на текстилната индустрия в Сливен е първата постоянна научнотехническа експозиция в България. Това е специализиран музей от 

индустриален тип, чиято основна задача е да разкрие приоритета на текстилното производство в контекста на социално-икономическите аспекти на цялостното ни стопанско развитие;

да покаже историята на текстилната техника и технология; да подчертае ролята на Сливен в индустриалното развитие на страната;

да представи българския принос в развитието на световното текстилно производство.

 

Посетителите в музея са не само зрители, а са участници в демонстрации на живо и имат уникалната възможност сами да изпробват своите технически умения. Музейните ценности оформят 36 колекции.

Едни от най-големите измежду тях са:

  • текстилни занаяти

  • занаятчийски изделия

  • уреди и съоръжения за ръчно текстилно производство

  • тъкачна техника

  • плетачна техника

  • производствено

  • търговски картели на различни текстилни фирми

  • текстилно образование и др.

 

Сградата, в която се помещава музеят е първото текстилно училище у нас. Построена е през 1906 г. и е паметник на културата.

 

Постоянната експозиция на музея е разположена в 8 зали на 2 етажа, с обща площ от 550 кв.м. Изградена е така, че да представи в конкретна историческа епоха появата, развитието и постиженията на текстилната техника, технология и машиностроене. Това, което я отличава е нейната динамичност - на 27 места в залите се извършват демонстрации. В хронологичен ред са показани ръчното и фабричното машинно текстилно производство от епохата на ранния неолит до края на ХІХ век и от този период до 70-те години на ХХ век.

 

Ръчното производство демонстрира уреди, техники и технологии, използвани в домашното, занаятчийското и манифактурното текстилно производство у нас през периода VІІ век пр. Хр. до края на ХІХ век. Разказът започва от хурките и вретената за предене, преминава през примитивните форми на тъкане – на вертикален стан и на станове с кори и гребен, през педалния стан от ХІІ век и предачните колела и чекръци, които навлизат пред ХVІ век. Акцентира се върху началото на индустриалната революция в Европа, поставена с изобретения от Джон Кей стан с "летяща совалка" /1733 г./. На стана за фигурално тъкане, дело на французина Жозеф Мари Жакард от 1804 г. може да се види и първата работеща програма, разработена на перфорационен принцип.

 

В експозицията са представени и най-важните текстилни занаяти, развивани по българските земи още от края на ХV век. Тук посетителите могат да наблюдават как се отмотава копринена нишка от пашкулите, механизирано уплитане на гайтан на гайтанджийски чарк, как се използва бояджийската преса. На специално устроения басмаджийски кът имат възможност сами да отпечатат емблемата на музея. Показан е и един по-малко известен занаят "мутафчийство", който се е занимавал с изработването на т.н. "козяци" – груби, дебели тъкани, изтъкани от козина. "Килимарството" е друг занаят, който представя ръчното изработване на известните котленски и чипровски килими. Специално място е отделено за родоначалника на българската индустрия Добри Желязков – Фабрикаджията, създал през 1834 г. първата текстилна фабрика по българските земи. Самият музей се намира в непосредствена близост до съществуващата и днес голяма фабрична сграда на Държавната сукнена фабрика – също дело на Добри Желязков от 1842 – 1843 г.

Фабрично-машинното производство е проследено чрез една впечатляваща колекция от предачни, тъкачни и плетачни машини. Немското текстилно машиностроене от началото на ХХ век е представено чрез внушителната със своите размери предачна машина за вълнена прежда на фирмата "Швалбе" /1937 г./ и развлачващата машина от 1917 г. Други две машини демонстрират английското присъствие в този сектор – предачната машина за памучна прежда /на фирмата "Плат", 1939 г./ и педално-задвижвания стан, произведен през 1893 г. във фирмата "Хатерслей-Кромптон". Последният е една от атракциите в музея не само поради факта, че на него са работили предимно мъже, но и затова, че той е първата механична тъкачна машина, внесена в България.

В специално обособена зала е показано развитието на тъкачната техника и българския принос в това отношение: лентовата тъкачна машина от 1953 г.; произведеният в Габрово тъкачен стан "Янтра" - първата българска автоматична тъкачна машина /1969 г./ Най-бързоходна от цялата колекция е пневматичната тъкачна машина от 1961 г.

 

Сред съвременните тенденции и методи за предене ярко изпъква българската технология "Преномит". В музея е изложена първата машина за производство на ефектни прежди, създадена от български специалисти през 1971 г.. Машината и технологията са патентовани в повече от 20 държави. В същата зала посетителите имат възможност да се запознаят и с историята на чорапно-плетачното производство.

 

Музеят на текстилната индустрия има зала за временни експозиции. Притежава специализирана библиотека с българска и чуждестранна литература за техника и технология на текстилното производство, както и научна и приложна периодика от същата област. Библиотеката разполага с пълен набор от първите български учебници за различни текстилни специалности в средното и висшето образование. В научния архив се съхранява богат документален и снимков материал на личности, фамилии, предприятия и организации, свързани с развитието на текстилното производство в България.

Музеят е член на Европейската текстилна мрежа от 1998 г. и е първият български музей, включен в нея. Мрежата е създадена под патронажа на Съвета на Европа и представлява форум, който обединява т.нар. "носители на текстилна култура", представени чрез отделни институции и физически лица и принадлежащи към културния сектор.